Ще те видя ли някога пак?
Заключих те в скрина
и ключа стискам в длани, и притискам до сърцето си.
Зарових те в двора,
но запазих смеха ти, отекващ в главата ми.
Хвърлих те в морето на залез слънце,
но оставих дъха ти върху кожата си.
Разпръснах те из въздуха, когато духаше силен вятър,
но запазих късче от косата ти.
Само когато се гледах в очите ти, се чувствах жена.
Ще те видя ли някога пак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Павлова Всички права запазени
