4.03.2020 г., 0:23

Ще ти говоря

1.3K 9 30

Докосваш ме,

крила на пеперуда

прегръщаш ме,

най-нежната стихия

телата ни

в игра необуздана,

луда

само избликът на чувствата

гаси я.

Ще ти говоря за любов,

вечерта ще ни ревнува.

Ще ти говоря за любов,

утрото ще ни прегръща.

Ще ти говоря за любов,

трепетът душевен

ще празнува.

Ще ти говоря за любов

и когато побелеем,

ръцете ти ще милвам

от старост уморени,

телата ще изстиват

със сърцата ще се греем,

докато умират

от време победени.

 

Варна,2016г

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...