Ще ти липсвам...
Аз зная, ще ти липсват някой ден
прегръдките, които днес отхвърли.
Ще се обръщаш гузен и смутен
и в миналото само тях ще търсиш.
О, зная! Ще ти липсват някой ден
безбрежните морета във очите.
Сподавен вик, убиващ те съвсем,
едва ще се изтръгва от гърдите.
Да, зная... Ще ти липсват някой ден
усмивките и думите... и всичко!
Обичай ме сега! Бъди със мен...
Не казвай колко ти е безразлично!
Аз зная, ще ти липсвам някой ден,
когато ме изгубиш като вяра...
Ако за щастие човекът е роден -
защо го търси, след като избяга?
прегръдките, които днес отхвърли.
Ще се обръщаш гузен и смутен
и в миналото само тях ще търсиш.
О, зная! Ще ти липсват някой ден
безбрежните морета във очите.
Сподавен вик, убиващ те съвсем,
едва ще се изтръгва от гърдите.
Да, зная... Ще ти липсват някой ден
усмивките и думите... и всичко!
Обичай ме сега! Бъди със мен...
Не казвай колко ти е безразлично!
Аз зная, ще ти липсвам някой ден,
когато ме изгубиш като вяра...
Ако за щастие човекът е роден -
защо го търси, след като избяга?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
