Аз зная, ще ти липсват някой ден
прегръдките, които днес отхвърли.
Ще се обръщаш гузен и смутен
и в миналото само тях ще търсиш.
О, зная! Ще ти липсват някой ден
безбрежните морета във очите.
Сподавен вик, убиващ те съвсем,
едва ще се изтръгва от гърдите.
Да, зная... Ще ти липсват някой ден
усмивките и думите... и всичко!
Обичай ме сега! Бъди със мен...
Не казвай колко ти е безразлично! ...