Ще ти родя мечта
Ще ти родя мечта
преди лицето си
да скрия в залеза.
А ти,
по пътеката
през звездни ветрове
във вярната посока,
ще ме намираш с изгрева.
И обяснимото
в необяснимото откриване
на истини
ще чувстваш любовта,
с която ще са пълни
дните ти.
Преди скръбта
да те погълне в мислите.
Ще изсънувам всеки трепет
на сълзите във очите ти.
И във слънца ще ти ги подаря,
за да са светли нощите,
когато в самотата си
ще търсиш
очакваните отговори
на въпросите.
Ще ме помниш със душата си,
когато кръстопътища
ще те терзаят във живота ти.
Със дъха на влюбени треви,
ще те прегръщам
в пролетните утрини.
И в зрелите жита
с вкуса на хляба
ще ти бъда порив
без насищане.
А във вечерница
ще откриваш - призрачно
усмивката, с която
ще познаеш ти чертите ми.
И под асмите
с плодовете - есенни,
ще се роня като дъжд,
когато посребряват тихо
в старостта косите ти.
Ще ти родя мечта
и ще ти я подаря,
преди да видиш
как залезът ще скрие от теб... сълзите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
