Ще ухае на лято
Уморена от ходене,
малко даже прегърбена,
все поглеждаща корена,
а се вплитам във клоните.
С неприсъща болезненост,
и душата - ранима.
Кукувичата прежда все
разплитам, разплитам...
Но пък вярвам в надежди.
Знам, че близо са някъде.
Спотаена във себе си,
все ги чакам и чакам...
Ще ги срещна уж призрачно,
знак ще дам - безхаберно.
А когато се сбъднат мечтите...
Ще ухае отново на лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
