Уморена от ходене,
малко даже прегърбена,
все поглеждаща корена,
а се вплитам във клоните.
С неприсъща болезненост,
и душата - ранима.
Кукувичата прежда все
разплитам, разплитам...
Но пък вярвам в надежди.
Знам, че близо са някъде.
Спотаена във себе си,
все ги чакам и чакам...
Ще ги срещна уж призрачно,
знак ще дам - безхаберно.
А когато се сбъднат мечтите...
Ще ухае отново на лято!
© Нели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
