2.02.2017 г., 7:29  

Ще взема да напиша хубав стих

717 2 9

Ще взема да напиша  хубав стих,

критиците си с него да зарадвам.

Внезапно и за мене  го реших,

идеите така ни изненадват!

 

Подострих  акуратно нов молив

и арестувах  котката в килера.

По нрав съм упорит и търпелив -

все  тема  интересна  ще намеря.

 

Вглъбен във  вкъщи часове наред

(а ключа предварително изхвърлих),

зациклих яко. Нищо не е в ред -

един след друг сюжетите отхвърлях.

 

Това – не става! Онова – клише!

Едно от друго – по-банални!

Изпаднах в ужас, взе да ме тресе.

Не е било, не е нормално!..

 

Внезапно от килера чу се шум

и някаква страхотна врява.

На котка писък. После – дум!.. дум!... дум!...

На пръсти до вратата приближавам...

 

Отворих рязко. И изпаднах в шок!

Картината – пределно  ясна:

Увиснал на носа ù сив мишок,

а котката се мята бясно.

 

Хе, разгеле!... Животът – шарен, жив,

поднася ми сюжет-подарък!...

И грабнах бързо новия молив

да пиша стих – забавен, ярък.

 

Захапал съм сюжета за носа.

Героите познахте – те са!

И някой ден ще ви го поднеса.

Надявам се да ви хареса.

 

А двамата в килера бутнах пак –

на тъмно нека се оправят.

Какво се случи после, що и как –

е, туй ще ви го доразправя!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Веси, Силвия и Ани!...
    Веси, разбира се, че ще му дойде времето!...Както дойде на зетя, когото очаква Силвия...Утре клетникът пред вас ще се яви, теглилата си да сподели...
    Ани, благодаря ти за коментара в рими!...Пейката пред блока е много интересно място, на което се случват вълнуващи срещи и човек може да научи не само последните новини от първа ръка, но и да присъства на раждането на нови такива...И аз имам няколко стихчета с място на действие въпросната пейка, но за тях - когато му дойде времето!...
    Благодаря ви, че се отбихте тук!...Приятна вечер!...
  • И аз така, ще напиша красив стих...
    Ще възпея някой Аполон
    и съсдката да ми завиди.
    Ти ми даваш верен тон,
    да опиша нощите ни диви.

    А съседката с увесен нос
    нека си киризи зад пердето.
    Той акъла и е толкоз бос
    и и трябва малко общо взето.

    Рима, две или една поема,
    не забрявам пейката пред блока.
    Ни я болест хваща, нито хрема
    на клюка хване ли потока.

    Ама аз нали ще се прочуя
    и ще съм звезда в квартала,
    ще посветя, ще се понадуя,
    кратка може да е - но е слава.
    Расмя ме!
  • ...следва продължение,чакам за зетя
  • Усмивки и от мен. И дано по-скоро му дойде времето. Поздрави!
  • Влади, Гергана, Христо, Василке, благодаря за вниманието!...
    Всичко по реда си, Влади и Василке... Има продължение, но както казваше един бивш премиер - когато му дойде времето...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...