Ще взема да напиша хубав стих,
критиците си с него да зарадвам.
Внезапно и за мене го реших,
идеите така ни изненадват!
Подострих акуратно нов молив
и арестувах котката в килера.
По нрав съм упорит и търпелив -
все тема интересна ще намеря.
Вглъбен във вкъщи часове наред
(а ключа предварително изхвърлих),
зациклих яко. Нищо не е в ред -
един след друг сюжетите отхвърлях.
Това – не става! Онова – клише!
Едно от друго – по-банални!
Изпаднах в ужас, взе да ме тресе.
Не е било, не е нормално!..
Внезапно от килера чу се шум
и някаква страхотна врява.
На котка писък. После – дум!.. дум!... дум!...
На пръсти до вратата приближавам...
Отворих рязко. И изпаднах в шок!
Картината – пределно ясна:
Увиснал на носа ù сив мишок,
а котката се мята бясно.
Хе, разгеле!... Животът – шарен, жив,
поднася ми сюжет-подарък!...
И грабнах бързо новия молив
да пиша стих – забавен, ярък.
Захапал съм сюжета за носа.
Героите познахте – те са!
И някой ден ще ви го поднеса.
Надявам се да ви хареса.
А двамата в килера бутнах пак –
на тъмно нека се оправят.
Какво се случи после, що и как –
е, туй ще ви го доразправя!...
© Роберт All rights reserved.
Веси, разбира се, че ще му дойде времето!...Както дойде на зетя, когото очаква Силвия...Утре клетникът пред вас ще се яви, теглилата си да сподели...
Ани, благодаря ти за коментара в рими!...Пейката пред блока е много интересно място, на което се случват вълнуващи срещи и човек може да научи не само последните новини от първа ръка, но и да присъства на раждането на нови такива...И аз имам няколко стихчета с място на действие въпросната пейка, но за тях - когато му дойде времето!...
Благодаря ви, че се отбихте тук!...Приятна вечер!...