Щедростта на хляб ухае
Почитай хляба като божество,
пред него се моли и го обичай.
Той с теб е в скръбни дни и в тържество,
с гнева си като с меч не го разсичай!
В месалите на дните го завий,
душата му студа да не познае.
Сълзите твои може да попий
и с благослов хоро да заиграе.
От хляба, казват, няма по-голям.
Раздай за мъртви, нахрани и гладни.
В света студен човекът зъзне сам.
Кой изгрева в зениците открадна?
Ръката с дъхав къшей протегни
към този, който свит пред храма проси
и сънчевия блясък запомни
в очите, потъмнели от въпроси.
Не чакай да ти върне и троха
съдбата. Нека само Бог да знае,
че в поглед чужд прогонил си страха,
а щедростта на топъл хляб ухае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
