11.01.2020 г., 0:19

Що за мляко?

2.7K 7 39

През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.


Роши - котето се чуди
с ококорени очи.
Нещо бяло вън се мъдри,
мляко е това, нали!?


Я да ида, да го близна.
Вкусничко ще е това!
Малее, колко е студено,
гърлото ме заболя!


Лапичката ми измръзна,
а мустака стана лед.
Що за мляко изстудено
наваляло е навред?


Няма да го хапна вече!
Искам топло... като крем!
Слънчо,  хайде покажи се,
млякото стопли за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мариана! Както казах, не призът е важен. Аз пиша и няма да се спра, защото ми доставя удоволствие. Но все пак, този порочен начин на класиране трябва да се промени, иначе губи много стойностни творци!
  • Нямам предвид теб, Нади! Говоря по принцип! Твоето стихче е прекрасно! Поздравявам те! Но начините на гласуване, оценяването и получаването на коефициентите е некоректно към повечето от участниците! Аз съм искрен човек, и без да обиждам когото и да е, винаги изразявам мнението си!
  • Мълча, Таня. От уважение. Решението е твое.
  • Знаете ли, мили хора! Не съм за призовете тук, но ще преосмисля участията си в така наречените Предизвикателства! Продължи ли с гласуванията и коментарите, аз на теб, ти на мен, губи поезията. В случая детската поезия.
  • Таничка, твоето сладурче беше оценено за третото място в предизвикателството, но заслужава и по-предна позиция! Поздравявам те, мила!⚛️✡️⚛️

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...