11.01.2020 г., 0:19

Що за мляко?

2.7K 7 39

През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.


Роши - котето се чуди
с ококорени очи.
Нещо бяло вън се мъдри,
мляко е това, нали!?


Я да ида, да го близна.
Вкусничко ще е това!
Малее, колко е студено,
гърлото ме заболя!


Лапичката ми измръзна,
а мустака стана лед.
Що за мляко изстудено
наваляло е навред?


Няма да го хапна вече!
Искам топло... като крем!
Слънчо,  хайде покажи се,
млякото стопли за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мариана! Както казах, не призът е важен. Аз пиша и няма да се спра, защото ми доставя удоволствие. Но все пак, този порочен начин на класиране трябва да се промени, иначе губи много стойностни творци!
  • Нямам предвид теб, Нади! Говоря по принцип! Твоето стихче е прекрасно! Поздравявам те! Но начините на гласуване, оценяването и получаването на коефициентите е некоректно към повечето от участниците! Аз съм искрен човек, и без да обиждам когото и да е, винаги изразявам мнението си!
  • Мълча, Таня. От уважение. Решението е твое.
  • Знаете ли, мили хора! Не съм за призовете тук, но ще преосмисля участията си в така наречените Предизвикателства! Продължи ли с гласуванията и коментарите, аз на теб, ти на мен, губи поезията. В случая детската поезия.
  • Таничка, твоето сладурче беше оценено за третото място в предизвикателството, но заслужава и по-предна позиция! Поздравявам те, мила!⚛️✡️⚛️

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....