15.08.2010 г., 22:59

Щом имам теб, не ми е нужен Рай...

1.2K 0 0

Ненормален свят

с изкривени представи

и изгубени сълзи и смях.

В този примитивен ад

сред чувства най-дребнави

се роди, недокосната от тях,

една любов красива, нежна,

все още детска и неопетнена,

но обречена от началото на смърт.

Две сърца тъй млади тя повежда

по пътека дълга, камениста, забранена,

по която мъртви гласове шептят:

„Вървете си и всичко забравете,

две млади, глупави сърца,

тъй безумно заслепени от любов.”

Двама крачат и не слушат гласовете,

и не гледат мъртвите лица,

в тях трепти повтарян зов.

От душите е изтръгнат този зов,

безмълвно вплел се е в тях

и се повтаря монотонно до безкрай.

„Моя сладка и обречена любов,

може ли, тъй чиста, пак да бъдеш грях?

Щом имам теб, не ми е нужен Рай…”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...