Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
28.04.2024 г., 16:56 ч.

Щом седем пъти... 

  Поезия » Философска
102 2 2

Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа,
но някак свикнах и с това...
Светличе малко – за разтуха,
мъждука в моите слова.

 

Небесните хармани, гумна,
преметох. Три пъти дори.
Безсъници когато лумнат,
безкрайно дълго ще гори.
И ангели високо в рая,
ще почернеят от дима.
Перца ще ронят, за да зная,
на кръста, че не съм сама.

 

Щом седем пъти (все по седем),
навярно тъй е за разпет,
от тръни цвете си отгледам,
ще знам, че всичко е наред.
Разковник ще намеря. Ето:
 — Вземи! – луната ще рече.
Цигулка свиреща в полето,
любов, светулка и щурче...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И са, Кате. Често. Ако е във финалната строфа - може, ако не - друго ще ти напиша.
  • Имам чувството, че и мислите ти са в рима.
    Хубавичко е. Дори открих себе си в него.
Предложения
: ??:??