Щом слънцето зад хребета залезе
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден,
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг, минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти, и тя, и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой.
Щом слънцето зад хребета залезе,
аз търся погледа ти да ме сгрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
Поздрав от сърце.