Mar 3, 2008, 9:51 AM

Щом слънцето зад хребета залезе 

  Poetry
538 0 6
Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден,
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг, минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти, и тя, и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??