Щом слънцето зад хребета залезе
Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден,
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг, минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти, и тя, и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой.
Щом слънцето зад хребета залезе,
аз търся погледа ти да ме сгрее.
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден,
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг, минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти, и тя, и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой.
Щом слънцето зад хребета залезе,
аз търся погледа ти да ме сгрее.
© Росица Петрова All rights reserved.
Поздрав от сърце.
