29.11.2013 г., 15:59 ч.  

Щом утре се събудим 

  Поезия » Любовна
1256 1 23
Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.

А спомени от миналото  спят,
заровени из старите дюкяни
и чудно е как всичко в този град
във мен събужда родовата памет.

Пороят се разплиска изведнъж,
потече из ведро по калдъръма
и сякаш този луд, проливен дъжд,
болярски огън пална във кръвта ми.

Реката се разпени, зашумя,
поспря за миг под моста и отмина.
Но зная, че целувката ни тя
ще помни даже и след сто години.

И нека звуци или светлини
да глъхнат покрай билото на хълма -
аз виждам само твоите очи
и слушам твоя глас, додето съмне.

И знам, че споменът за тази нощ
ще е греховен и по царски блуден,
и ще гори в зениците ни още,
щом двама с тебе утре се събудим...


© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??