Щом взор отправиш ти към мен
Щом взор отправиш ти към мен
Всеки път съм тъй сломена
щом взор отправиш ти към мен,
че страстта ми вдън стаена
държи ме в сарацински плен.
И тъй ме радват тез цветя,
утрото и даже мрака...
И цяла на копнеж лъхтя,
ако някой там ме чака.
Пак сгря невинната луна
в страх на двама ни сърцата.
Надежда имам си една,
гали ме с на елф крилцата.
Търся и нощта разлиствам
и ах, прости ми дързостта,
че тъй искам да почувствам
на устните ти прелестта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
