Щом зърнах те за първи път
Посвещавам на Нели Павлова
Каква жена, омайна е и силна.
Уверена, усмихната и мила.
Какъв е този силен дух?
И поглед вперен устремила?
Каква е тая сила и магия,
която ме завихри изведнъж?
Каква енергия... Дали е орисия?
Изсипана, като пороен дъжд.
Къде ме води? Колко ще пътувам?
Съдбата към късмета ли ме блъсна?
Не, нямам време да умувам!
Не мога поглед да откъсна.
Със теб ще бъда, вече е решено.
Това съм искала да чуя!
И гърлото ми не е задушено.
Усетило такава свежа струя.
«Семейството на Тианде» създаде,
и искрено и вечно ти се вричам.
Тъй, както ти му се отдаде,
през целия си път да го обичам!
07.01.2015г.
©shon
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
