Щом зърнах те за първи път

Jan 31, 2015, 1:38 PM

Poetry » Civilian

560 1 2

Посвещавам на Нели Павлова

Каква жена, омайна е и силна.

Уверена, усмихната и мила.

Какъв е този силен дух?

И поглед вперен устремила?

Каква е тая сила и магия,

която ме завихри изведнъж?

Каква енергия... Дали е орисия?

Изсипана, като пороен дъжд.

Къде ме води? Колко ще пътувам?

Съдбата към късмета ли ме блъсна?
Не, нямам време да умувам!
Не мога поглед да откъсна.

Със теб ще бъда, вече е решено.
Това съм искала да чуя!

И гърлото ми не е задушено.
Усетило такава свежа струя.

«Семейството на Тианде» създаде,
и искрено и вечно ти се вричам.

Тъй, както ти му се отдаде,
през целия си път да го обичам!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shon (Упорита Добродушкова)

2015-01-31T22:58:05+02:00

Благодаря,Ели.Жената наистина е достойна за подражание.
voda (Елица Ангелова)

2015-01-31T19:23:14+02:00

Красиво посвещение на достойна жена!