Щрих

5.06.2013 г., 14:06 ч.

Поезия

398 0 2

ЩРИХ

В сърцето ти, аз зная, ще остана,

когато изгревът ми в залез прегори...

Там времето стрелки и цифри няма,

в гърдите ни дълбае и твори!

В сърцето ми ти също ще останеш

когато си далеч и уморен –

душата ми е слънчева поляна

духа ти сгряла в есенния ден!

Това е обичта непроменима,

когато падат даже и звезди.

Божественост със земно име,

тя в нас чертае образ и следи!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.