Щрих
ЩРИХ
В сърцето ти, аз зная, ще остана,
когато изгревът ми в залез прегори...
Там времето стрелки и цифри няма,
в гърдите ни дълбае и твори!
В сърцето ми ти също ще останеш
когато си далеч и уморен –
душата ми е слънчева поляна
духа ти сгряла в есенния ден!
Това е обичта непроменима,
когато падат даже и звезди.
Божественост със земно име,
тя в нас чертае образ и следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
