ЩРИХ
В сърцето ти, аз зная, ще остана,
когато изгревът ми в залез прегори...
Там времето стрелки и цифри няма,
в гърдите ни дълбае и твори!
В сърцето ми ти също ще останеш
когато си далеч и уморен –
душата ми е слънчева поляна
духа ти сгряла в есенния ден!
Това е обичта непроменима,
когато падат даже и звезди.
Божественост със земно име,
тя в нас чертае образ и следи!
© Христина Радомирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
