Щурче
Щурче
Незнайно откъде при мен дойде сега,
на балкона ми свири щурче своята мелодия.
Другарче малко, стопли моята душа,
свири ли, свири то през нощта!
Къде попадна в тоз панелен свят,
със своята гъдулка по душа богат!
Тук сред хора лоши и добри,
ти свириш своята песен до зори!
Свири, свири ти малко същество,
а песните чуват се в сега в едно.
Заедно с тишината правите дует,
връщаш спомените ми, свири и занапред!
Но някой ден ще се събудя сутринта,
и няма да я има музиката ти,песента.
Сега е весело, сякаш съм в природата,
там някъде в полето, на нивата!
Свири не спирай, не си отивай Никога,
свири и радвай моята наранена душа!
Със спомените за миналото, за някога,
върни ми вярата в Любовта, в хората!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
