Aug 12, 2018, 2:06 AM

Щурче

  Poetry » Other
583 0 3

Щурче

 

Незнайно откъде при мен дойде сега,

на балкона ми свири щурче своята мелодия.

Другарче малко, стопли моята душа,

свири ли, свири то през нощта!

 

Къде попадна в тоз панелен свят,

със своята гъдулка по душа богат!

Тук сред хора лоши и добри,

ти свириш своята песен до зори!

 

Свири, свири ти  малко същество,

а песните чуват се в сега в едно.

Заедно с тишината правите дует,

връщаш спомените ми, свири и занапред!

 

Но някой ден ще се събудя сутринта,

и няма да я има музиката ти,песента.

Сега е весело, сякаш съм в природата,

там някъде в полето, на нивата!

 

Свири не спирай, не си отивай Никога,

свири и радвай моята наранена душа!

Със спомените за миналото, за някога,

върни ми вярата в Любовта, в хората!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...