Уморена съм, щурмане!
А вълните ми бягат.
Това дълго пътуване
така ми дотяга.
Изхвърли ме зад борда!
Нахрани две-три риби,
та душата ми горда
свободата да види.
Ще ме вземе морето
в ласкавите си длани,
там, на дъното, дето
пеят песни рапани.
Ще припали луната
свойта светла цигара.
Ще ме люшне вълната
във нозете на фара.
И ще стана русалка.
Със делфин ще играя.
......................................
Щурмане, колко жалко!
В Принца влюбена тя е....
© Нина Чилиянска Всички права запазени