2.04.2023 г., 22:06

Щъркелов сняг

482 1 2

  Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.

         Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“

 

Слънце ще изгрее,

няма да вали.

Щом сърцето пее,

бягайте, мъгли!

 

Бягайте, вихрушки,

с дъжд и мокър сняг,

ветре, стига люшка

стария дъбак!

 

Паяжинка светла

сбъркал с жълт конец,

лъч бразди небето,

гони бял молец.

 

Сипнал бил нощеска!

Сняг не – маскарад.

Под бреза  – гротеска,

черен с бял квадрат.

 

Понамокрен, с краска –

шахматно поле,

трака с клюн и пляска

щъркелът с криле.

 

В младата горица,

в пъпналия злак

плъпнали дечица –

глъч, игри до мрак.

 

Рано още? Нищо!

Слънце – на верев.

Сред тревите пищни –

птичи зов, напев.

 

Ще е благодатен

този ден, личи

още от зората,

грейнала в лъчи.

 

Топъл, добротворен

над града – южняк.

И коли, и хора –

весел върволяк.

 

А снегът на двора

бързо се топи.

Пролет без умора –

кой е луд да спи?

 

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3#fpstate=ive&vld=cid:f061f79c,vid:Y_SmhE_Ket8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...