Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.

         Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“

Слънце ще изгрее,

няма да вали.

Щом сърцето пее,

бягайте, мъгли!

Бягайте, вихрушки,

с дъжд и мокър сняг,

ветре, стига люшка

стария дъбак!

Паяжинка светла

сбъркал с жълт конец,

лъч бразди небето,

гони бял молец.

Сипнал бил нощеска!

Сняг не – маскарад.

Под бреза  – гротеска,

черен с бял квадрат.

Понамокрен, с краска –

шахматно поле,

трака с клюн и пляска

щъркелът с криле.

В младата горица,

в пъпналия злак

плъпнали дечица –

глъч, игри до мрак.

Рано още? Нищо!

Слънце – на верев.

Сред тревите пищни –

птичи зов, напев.

Ще е благодатен

този ден, личи

още от зората,

грейнала в лъчи.

Топъл, добротворен

над града – южняк.

И коли, и хора –

весел върволяк.

А снегът на двора

бързо се топи.

Пролет без умора –

кой е луд да спи?

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3#fpstate=ive&vld=cid:f061f79c,vid:Y_SmhE_Ket8