Професия, призвание и хоби –
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно
и вечно съм до болка откровен.
Направо карам. Няма – ляво, дясно,
защото туй по-силно е от мен.
И аз се движа по ръба на ножа.
Встрани съзирам непрогледен мрак.
Не струва много грешната ми кожа.
Едва ли бихте дали и петак.
Навярно някой ден ще си изпатя,
но няма начин с вас да съм фалшив.
Ще продължавам лодката да клатя,
че само тъй се чувствам още жив.
© Vasil Ivanov Всички права запазени