6.06.2015 г., 21:56

Сигурна ли е земята

594 0 0

Сигурна ли е земята, по която ходя?
Та нали Земята се върти?
Искам ли в мрака аз да бродя
Под небето с безкрайните звезди?

 

Вярата ми – силно тя напира
И надежда пламенно гори
Чувствам как кръвта ми пак завира
И превръща моята реалност в мечти.

 

Трябва ли да слушам аз душата?
Или да я усмиря?
Да подтисна всички мисли в главата
За да не мога да се нараня.

 

За последно си задавам пак въпроса –
Трябва ли да има свят?
И продължавам аз да ходя боса
В мрак без светлина познат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...