Сигурно има такава любов.
Която се пие на глътки.
Безостатъчна. Тиха,
И непринудена.
Сигурно има такава любов
Която плахо в нашите нощи наднича.
И ни прави завивка от нежност.
А на сутринта
Си отива.
Сигурно има такава любов.
Надежда.
А после съмнение.
Може би в някой следващ живот.
Ще се срещнем с нея.
Изгревът ще бъде споделен и тих.
А денят много динамичен.
Открих ли те? Май, че те открих.
В замечтания поглед на едно момиче.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени