Сигурно има такава любов.
Която се пие на глътки.
Безостатъчна. Тиха,
И непринудена.
Сигурно има такава любов
Която плахо в нашите нощи наднича.
И ни прави завивка от нежност.
А на сутринта
Си отива.
Сигурно има такава любов.
Надежда.
А после съмнение.
Може би в някой следващ живот.
Ще се срещнем с нея.
Изгревът ще бъде споделен и тих.
А денят много динамичен.
Открих ли те? Май, че те открих.
В замечтания поглед на едно момиче.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
