Сигурно пързаляне

Когато студ скове земята,

кога треперят ти краката,

зъбите тракат, щипят бузи,

навлякал анцузи и блузи,

и чорпогащници безчет,

плахо стъпваш върху лед,

отново ти към магазина.

Всяка кост в теб изстина.

Жена ти пети път те праща

и вече малко яд те хваща,

но крачиш смело към целта,

че свършила у вас солта.

"Да не забравиш и бисквити!"

Успяваш да се окопитиш

и да не изръмжиш обратно,

макар че искаш многократно.

Веч връщаш се с пакет в ръка,

бисквитите в другата,

а точно там пред стъпалата,

капчук излива се, водата,

в този студ, пред твойта къща,

в огледало се превръща.

Троен аксел и тулуп,

падаш с гръмовно "Туп!"

Бисквитите на козирката,

солта избухва кат' граната.

Поне после като се връщаш,

веч осолено е пред вкъщи.

Бисквитите свали с метла,

но солта не мож' събра.

Събираш нервната система,

към магазина пак поемаш,

с предпазливата походка,

на леко невротична котка.

Личи си вече ясно тука,

че лафа "парен каша духа",

остава верен и до днеска.

С туй темпо май че към нощеска,

ще стигнеш ти до бакалия.

Забързваш крачка, куражлия!

След още няколко момента,

сякаш олимпийска лента,

премина щом прекрачи с взлом,

вратата ти на своя дом.

Жена ти с усмивка блага,

докато на стената се облягаш,

да си събуеш лявата обувка,

се навежда за целувка.

"Мило, свършил е и хляба".

Буца в гърлото пресяда.

"Обичам те" й казваш откровено,

че може да е за последно.

Обувката нахлузваш с обувалка,

излизаш пак на ледена пързалка.