Feb 19, 2025, 9:01 AM

Сигурно пързаляне

341 0 0

Когато студ скове земята,

кога треперят ти краката,

зъбите тракат, щипят бузи,

навлякал анцузи и блузи,

и чорпогащници безчет,

плахо стъпваш върху лед,

отново ти към магазина.

Всяка кост в теб изстина.

Жена ти пети път те праща

и вече малко яд те хваща,

но крачиш смело към целта,

че свършила у вас солта.

"Да не забравиш и бисквити!"

Успяваш да се окопитиш

и да не изръмжиш обратно,

макар че искаш многократно.

Веч връщаш се с пакет в ръка,

бисквитите в другата,

а точно там пред стъпалата,

капчук излива се, водата,

в този студ, пред твойта къща,

в огледало се превръща.

Троен аксел и тулуп,

падаш с гръмовно "Туп!"

Бисквитите на козирката,

солта избухва кат' граната.

Поне после като се връщаш,

веч осолено е пред вкъщи.

Бисквитите свали с метла,

но солта не мож' събра.

Събираш нервната система,

към магазина пак поемаш,

с предпазливата походка,

на леко невротична котка.

Личи си вече ясно тука,

че лафа "парен каша духа",

остава верен и до днеска.

С туй темпо май че към нощеска,

ще стигнеш ти до бакалия.

Забързваш крачка, куражлия!

След още няколко момента,

сякаш олимпийска лента,

премина щом прекрачи с взлом,

вратата ти на своя дом.

Жена ти с усмивка блага,

докато на стената се облягаш,

да си събуеш лявата обувка,

се навежда за целувка.

"Мило, свършил е и хляба".

Буца в гърлото пресяда.

"Обичам те" й казваш откровено,

че може да е за последно.

Обувката нахлузваш с обувалка,

излизаш пак на ледена пързалка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...