Силата
Силата на моята поезия
е война, неспирна и коварна...
раздираща,уморена гръд.
На моята тъга тъй суеверна.
Болка е когато вечерта съня ми гони...
а утрото се мъчи да ме пробуди,от мислите,
тъгата и страха.Че ненужен съм на тези,
който съм обичал до сега.
Камбани ,бият ,чуват се далече...
литоргия носи ,мирис на тамян!?
За какво го ползваме не зная?
Дали не е ,за да скрие аромата на лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
