Силата ми е въздишката
(на blackjack12 с благодарност)
Усмихнах се, защото
самотна птичка ми намигна.
Във кошера на мислите
дали откривам майка на пчелите си.
Днес сряда е -
увисвам между двете крайности
на глуха седмица -
несбъднат.
И шпагата на синевата
пробожда синкавата звездност
на детството.
Разплакан спомен търси своето убежище -
по-анонимен и от нищото.
Пространството е само вакуум
от съмнения...
а вятърът е просто ерес.
Днес вярата ми е безветрие,
а моят пристан
е надеждата -
хербарий от солените вълни
опровергали ежедневието...
Силата ми е въздишка
върху потната възглавница.
С удавени очи заспивам.
Къртиците във своите подземия
чертаят графика на бъдещето...
мойрата открадна нишката на Ариадна...
Сънувам
коитус със миналото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
