Силата ми е въздишката
(на blackjack12 с благодарност)
Усмихнах се, защото
самотна птичка ми намигна.
Във кошера на мислите
дали откривам майка на пчелите си.
Днес сряда е -
увисвам между двете крайности
на глуха седмица -
несбъднат.
И шпагата на синевата
пробожда синкавата звездност
на детството.
Разплакан спомен търси своето убежище -
по-анонимен и от нищото.
Пространството е само вакуум
от съмнения...
а вятърът е просто ерес.
Днес вярата ми е безветрие,
а моят пристан
е надеждата -
хербарий от солените вълни
опровергали ежедневието...
Силата ми е въздишка
върху потната възглавница.
С удавени очи заспивам.
Къртиците във своите подземия
чертаят графика на бъдещето...
мойрата открадна нишката на Ариадна...
Сънувам
коитус със миналото.
© Младен Мисана All rights reserved.
