15.02.2020 г., 11:10

Силата на любовта

641 0 0


Облакът тъжен от чашата да излеем,
вино слънчево догоре да налеем,
за непобедимата любов да пием,
несбъднатото минало да изтрием.
Да простиме щедро на съдбата,
че чупливи са в дъжд крилата,
че невинаги любовта е с цвят бял,
но само с нея изгревът е оцелял.
Без нея вечна нощ ще е на земята,
невидима ще отминава красотата
и дори, когато пролет уханно цъфти,
черен воал ще я краде от нашите очи.
Ще са в плен сърцата на вечна зима,
без любовта няма и песента да я има,
тъжни и безлични ще са нашите дни,
от сивото небе несбъдване ще вали.
Ще агонизират мечтите във вечен лед,
даже да горчи, няма да я заменя с мед,
който краси добродетелната витрина,
без да ми пука с радост ще го отмина.
Защото дори понякога да е горчива,
любовта е еликсир, който сладко опива,
без нея животът е като ваза без цветя,
тя е свят олтар от многоцветна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...