Силата на любовта

Облакът тъжен от чашата да излеем,
вино слънчево догоре да налеем,
за непобедимата любов да пием,
несбъднатото минало да изтрием.
Да простиме щедро на съдбата,
че чупливи са в дъжд крилата,
че невинаги любовта е с цвят бял,
но само с нея изгревът е оцелял.
Без нея вечна нощ ще е на земята,
невидима ще отминава красотата
и дори, когато пролет уханно цъфти,
черен воал ще я краде от нашите очи.
Ще са в плен сърцата на вечна зима,
без любовта няма и песента да я има,
тъжни и безлични ще са нашите дни,
от сивото небе несбъдване ще вали.
Ще агонизират мечтите във вечен лед,
даже да горчи, няма да я заменя с мед,
който краси добродетелната витрина,
без да ми пука с радост ще го отмина.
Защото дори понякога да е горчива,
любовта е еликсир, който сладко опива,
без нея животът е като ваза без цветя,
тя е свят олтар от многоцветна светлина.