27.01.2009 г., 22:43

Силата на словото

4.1K 0 39

Силата на словото,

магия е -

черна или бяла,

(в зависимост от нас.)

Света си свой

чрез нея програмираме,

попаднем ли неволно

под пряката й власт.

Те, думите ни,

семенца са плодовити,

проникнат ли дълбоко

в лехите на ума.

И щом с емоция отровна

ги поливаме,

плевели покълват -

завист, злоба и тъга.

И мисля си, безгрешна да съм

в словото,

да сея само обич,  

радост и добро.

Не искам да последвам 

инертността на злобата,

в реалност да превръщам

действеното зло.

Отварям си сърцето,

до напълване.

Знам, трудно някой

ще го нарани,

щом казвам искрено 

обичам ви,

словото  при мен се връща

и благодари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. св. Йоан Евангелист
  • Точно такова слово обичам, извиращо от душата, светло и красиво!
    Топла прегръдка!
  • Словото ти е магия Таничка!Прегръдки!
    Много хубав стих!
  • Огромна е силата на словото в стиховете ти, Танче! Поздравления!
  • "Силата на словото,
    магия е -
    черна или бяла,
    (в зависимост от нас.)"

    С ножа може да се отреже хляб, но може да се отреже и главата на някого - така е и със словото! А аз ти пожелавам от все сърце много хляб да има в словото ти!
    Поздрави за хубавия стих, Прекрасна!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...