27.01.2009 г., 22:43

Силата на словото

4.1K 0 39

Силата на словото,

магия е -

черна или бяла,

(в зависимост от нас.)

Света си свой

чрез нея програмираме,

попаднем ли неволно

под пряката й власт.

Те, думите ни,

семенца са плодовити,

проникнат ли дълбоко

в лехите на ума.

И щом с емоция отровна

ги поливаме,

плевели покълват -

завист, злоба и тъга.

И мисля си, безгрешна да съм

в словото,

да сея само обич,  

радост и добро.

Не искам да последвам 

инертността на злобата,

в реалност да превръщам

действеното зло.

Отварям си сърцето,

до напълване.

Знам, трудно някой

ще го нарани,

щом казвам искрено 

обичам ви,

словото  при мен се връща

и благодари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. св. Йоан Евангелист
  • Точно такова слово обичам, извиращо от душата, светло и красиво!
    Топла прегръдка!
  • Словото ти е магия Таничка!Прегръдки!
    Много хубав стих!
  • Огромна е силата на словото в стиховете ти, Танче! Поздравления!
  • "Силата на словото,
    магия е -
    черна или бяла,
    (в зависимост от нас.)"

    С ножа може да се отреже хляб, но може да се отреже и главата на някого - така е и със словото! А аз ти пожелавам от все сърце много хляб да има в словото ти!
    Поздрави за хубавия стих, Прекрасна!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...