Силна...
Силна... Такава ли съм, кажи ми?
В очите ми видя ли го това,
сред всичките ми черти неизброими,
към които казваш, че си пристрастен сега?
Силна... Явно мислиш, че е така,
щом такава роля си ми дал -
скрита, любовница, втора, лъжа.
Нито една от тези думи на мен не отговаря.
Силна... Когато пред телефона стоя
и наум разбивам стени,
когато безмълвно, но агонично наум крещя,
значи ли това, че съм силна, кажи?
Когато искам да кажа, че ми е малко,
но те целувам от радост, че си до мен,
когато не ми достига въздух, щом вечер си лягам,
но не ти го казвам на другия ден,
силна ли съм, защото пред теб не плача?
Сила или глупост е това?
Понякога искам нищо за мен да не значиш.
Но знам, че съм достатъчно силна, не от теб да бягам, а за теб да благодаря.
16.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
