10.10.2023 г., 8:56

Силните жени

729 2 5

Брули вятърът, клони кърши, умират листа.

Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.

И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,

изпитания пращат се само на силни жени.

 

Оголели полята потъват в сиви мъгли.

Само угари черни, а в душата вали ли, вали.

Ще замлъкнат и ручеи, и бурни пенливи реки,

щом с отпор се изправят насреща им силни жени.

 

Опустелите пътища чакат изгубени пътници.

На кръстопътя се срещат бездомни души,

изгорени на клади и на кръстове разпнати

ще намерят утеха в очите на силни жени.

 

Заскрежените улици - среща на студ и виелици.

Вледенени, сковани от болка сърца и съдби

топлината ще вземат на живите въглени -

неугасваща жар от клада на силни жени.

Ромашка, 09.10.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....