Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли.
Само угари черни, а в душата вали ли, вали.
Ще замлъкнат и ручеи, и бурни пенливи реки,
щом с отпор се изправят насреща им силни жени.
Опустелите пътища чакат изгубени пътници.
На кръстопътя се срещат бездомни души,
изгорени на клади и на кръстове разпнати
ще намерят утеха в очите на силни жени. ...