Силните мъже
Аз знам, че силните мъже не плачат,
защото страшно много се боят -
сълзите са в душите им палачи,
а слабостта е вечният им съд...
Не се предават никога във битка
и думата им камъка дели,
не могат да прощават и да искат -
честта им като рана ги боли...
Не вярват силните мъже във Бога,
не чакат помощ и не се винят,
те трябва невъзможното да могат,
мечтаят чудеса да сътворят.
Обичат силните мъже без думи,
понякога дори и без любов...
Прострелват ги с очи - не със куршуми,
засядащи в гърдите им до гроб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
