2.01.2009 г., 23:02

Симбиоза

2.9K 2 24

Аз съм малка,

по-малката част,

в твойта сянка живея прикрита

и се моля с най-тихия глас,

в твоите стъпки си вписвам следите...

 

Ти си силният,

сякаш Атлас,

всички грижи поел на гърба си.

Аз съм само стрелка на компас

и ти давам посока

с дъха си.

 

Ти си здрава опора,

а аз,

ако стъпя на раменете ти,

и мъглата остава без власт,

и с очите ми стигаш небето.

 

Аз съм малка -

по-малката част -

с тебе заедно сме единица:

Да се стопли земята под нас,

клада ставаш,

... но аз съм искрицата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежност и чувственост! Прекрасно е!
  • Ето, някой идеално се сети да ни напомни великолепната Албиция. С толкова много прекрасни стихотворения. Видях, че е коментирал Ванилин Гавраилов -е, някой трябва да се сети да ни напомни и неговата прекрасна поезия, в която има много философски уклони, но пък и е прекрасно построена. Доволен съм, че имах повод да коментирам двама истински и изявени поети. Публикуваха не само в този сайт, но тук са много от прекрасните им стихотворения.
  • Малка ли..?!
    - по-силна си от всякога!
    Но казваш ти: "Аз, малка съм"..
    Била си, ала някога..

    За много години Данче!
  • Много , много хубаво си го написала !! Поздрави !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...