2 ene 2009, 23:02

Симбиоза

2.9K 2 24

Аз съм малка,

по-малката част,

в твойта сянка живея прикрита

и се моля с най-тихия глас,

в твоите стъпки си вписвам следите...

 

Ти си силният,

сякаш Атлас,

всички грижи поел на гърба си.

Аз съм само стрелка на компас

и ти давам посока

с дъха си.

 

Ти си здрава опора,

а аз,

ако стъпя на раменете ти,

и мъглата остава без власт,

и с очите ми стигаш небето.

 

Аз съм малка -

по-малката част -

с тебе заедно сме единица:

Да се стопли земята под нас,

клада ставаш,

... но аз съм искрицата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежност и чувственост! Прекрасно е!
  • Ето, някой идеално се сети да ни напомни великолепната Албиция. С толкова много прекрасни стихотворения. Видях, че е коментирал Ванилин Гавраилов -е, някой трябва да се сети да ни напомни и неговата прекрасна поезия, в която има много философски уклони, но пък и е прекрасно построена. Доволен съм, че имах повод да коментирам двама истински и изявени поети. Публикуваха не само в този сайт, но тук са много от прекрасните им стихотворения.
  • Малка ли..?!
    - по-силна си от всякога!
    Но казваш ти: "Аз, малка съм"..
    Била си, ала някога..

    За много години Данче!
  • Много , много хубаво си го написала !! Поздрави !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...