Jan 2, 2009, 11:02 PM

Симбиоза 

  Poetry » Love
5.0 / 25
2510 2 24

Аз съм малка,

по-малката част,

в твойта сянка живея прикрита

и се моля с най-тихия глас,

в твоите стъпки си вписвам следите...

 

Ти си силният,

сякаш Атлас,

всички грижи поел на гърба си.

Аз съм само стрелка на компас

и ти давам посока

с дъха си.

 

Ти си здрава опора,

а аз,

ако стъпя на раменете ти,

и мъглата остава без власт,

и с очите ми стигаш небето.

 

Аз съм малка -

по-малката част -

с тебе заедно сме единица:

Да се стопли земята под нас,

клада ставаш,

... но аз съм искрицата!

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • There is something about your smile A tinge of regret that has lost every style A tinge that I see i...
  • I feel her in the night With thirsty eyes Calling mine With burning heart Claiming mine ......
  • As the candle slowly burns And the day turns… into a night Clouds gather ‘round in the rain As the c...

More works »