Симбиоза
Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите...
Ти си силният,
сякаш Атлас,
всички грижи поел на гърба си.
Аз съм само стрелка на компас
и ти давам посока
с дъха си.
Ти си здрава опора,
а аз,
ако стъпя на раменете ти,
и мъглата остава без власт,
и с очите ми стигаш небето.
Аз съм малка -
по-малката част -
с тебе заедно сме единица:
Да се стопли земята под нас,
клада ставаш,
... но аз съм искрицата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
