29.05.2016 г., 10:03 ч.

Симбиоза 

  Поезия » Друга
361 0 3

След като се напи с нелюбов,

моето вярно чудовище се огледа,

оригна се хубаво

и реши

че е време да се променя.

 

Беше до гуша сито,

назобено със измамност,

създало доста проблеми,

някои - загубили давност,

и изведнъж придоби смелост,

отърси от себе си

плячката,

полепнала по устата му.

 

Моето вярно чудовище,

част от мене самата,

беше ме хищно погълнало

мен, какавида

космата

и ме беше изплюло.  

И сега си сресвам крилата.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??