29.05.2016 г., 10:03

Симбиоза

509 0 3

След като се напи с нелюбов,

моето вярно чудовище се огледа,

оригна се хубаво

и реши

че е време да се променя.

 

Беше до гуша сито,

назобено със измамност,

създало доста проблеми,

някои - загубили давност,

и изведнъж придоби смелост,

отърси от себе си

плячката,

полепнала по устата му.

 

Моето вярно чудовище,

част от мене самата,

беше ме хищно погълнало

мен, какавида

космата

и ме беше изплюло.  

И сега си сресвам крилата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...