След като се напи с нелюбов,
моето вярно чудовище се огледа,
оригна се хубаво
и реши
че е време да се променя.
Беше до гуша сито,
назобено със измамност,
създало доста проблеми,
някои - загубили давност,
и изведнъж придоби смелост,
отърси от себе си
плячката,
полепнала по устата му.
Моето вярно чудовище,
част от мене самата,
беше ме хищно погълнало
мен, какавида
космата
и ме беше изплюло.
И сега си сресвам крилата.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
