След като се напи с нелюбов,
моето вярно чудовище се огледа,
оригна се хубаво
и реши
че е време да се променя.
Беше до гуша сито,
назобено със измамност,
създало доста проблеми,
някои - загубили давност,
и изведнъж придоби смелост,
отърси от себе си
плячката,
полепнала по устата му.
Моето вярно чудовище,
част от мене самата,
беше ме хищно погълнало
мен, какавида
космата
и ме беше изплюло.
И сега си сресвам крилата.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
