С И М Е О Н
София,Шеснайсти Юни,
годината е тридесет и седма,
пред двореца...весело и шумно,
към балкона царски всички гледат...
Царицата Йоана син роди,
с наследник царя ни дари
и както вредом е прието,
да получи име трябваше детето.
Пред двореца глъч,веселие и врява...
Царицата изрежда имена,
а през балконската врата
сред възгласите Симеон,Симеон се откроява,
и рече царят:"Щом за Българския Трон
сам Народът иска,нека бъде Симеон!"
Уви,тронът беше сринат,
Народът беше заблуден,
но четиридесет и пет години стигат,
не иска никой,да е угнетен!
Тези що със Живков ядоха и пиха,
пак на топличко се приютиха,
яко му запушиха устата,
стовариха отгоре му вината,
но когато стане гладно,тъмно и студено,
Народът ще потърси точна сметка,
защо отново е затворен в клетка
и без да се оплаква,да хленчи и да стене,
ще поиска с право по закон,
от Мадрид да дойде царят Симеон!
03.11.1990г.гр.Разград
© Красимир Кръстев Всички права запазени