Sep 19, 2023, 2:01 AM

Симеон 

  Poetry » Free verse
70 0 0

 

                    С И М Е О Н

 

София,Шеснайсти Юни,

годината е тридесет и седма,

пред двореца...весело и шумно,

към балкона царски всички гледат...

Царицата Йоана син роди,

с наследник царя ни дари

и както вредом е прието,

да получи име трябваше детето.

Пред двореца глъч,веселие и врява...

Царицата изрежда имена,

а през балконската врата

сред възгласите Симеон,Симеон се откроява,

и рече царят:"Щом за Българския Трон

сам Народът иска,нека бъде Симеон!"

 

Уви,тронът беше сринат,

Народът беше заблуден,

но четиридесет и пет години стигат,

не иска никой,да е угнетен!

Тези що със Живков ядоха и пиха,

пак на топличко се приютиха,

яко му запушиха устата,

стовариха отгоре му вината,

но когато стане гладно,тъмно и студено,

Народът ще потърси точна сметка,

защо отново е затворен в клетка

и без да се оплаква,да хленчи и да стене,

ще поиска с право по закон,

от Мадрид да дойде царят Симеон!

 

03.11.1990г.гр.Разград

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??