Симптомът Икар
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла.
Раздирам ризата – да нямам дълг.
Омръзна ми да зъзна все виновна,
а толкова коприва ми рани ръце
от ризите, които ших за болни.
И тая кула, дето се качих сама,
да виждам светлото най-горе,
- зандан е, казвам ви сега, и всеки ...