theironlady (Златина Георгиева)
216 228
19.06.2014 г., 23:18 ч.

Симптомът Икар 

  Поезия
559 0 4

Симптомът Икар

 

... разрошвам  късата прическа

и дългите ми дири се скъсяват.

Опира слънцето като решетка

до облачност, в очите наедряла.

 

Раздирам ризата – да нямам дълг.

Омръзна ми да зъзна все виновна,

а толкова коприва ми рани ръце

от ризите, които ших за болни.

 

И тая кула, дето се качих сама,

да виждам светлото най-горе,

- зандан е, казвам ви сега, и всеки

камък е присъда на затворник.

 

Не се възторгвайте от Ида,

не вярвайте на приказника Андерсен!

Душата търси лабиринти – да се вдигне,

и в любовта на черен лебед – да загине.

 

Не нося ризи. Нямам роба.

Двусмислено отричам свойта голота.

Стърча на своя хълм, но не Голгота,

и пак ви казвам – аз съм дух от свобода.

 

Разкъсах всякакви задръжки,

чепика, да не стяга, го изух,

духа си подковах с пера и съчки –

наричам се Икар! Над всички и напук!

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??