Симптомът Икар
Симптомът Икар
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла.
Раздирам ризата – да нямам дълг.
Омръзна ми да зъзна все виновна,
а толкова коприва ми рани ръце
от ризите, които ших за болни.
И тая кула, дето се качих сама,
да виждам светлото най-горе,
- зандан е, казвам ви сега, и всеки
камък е присъда на затворник.
Не се възторгвайте от Ида,
не вярвайте на приказника Андерсен!
Душата търси лабиринти – да се вдигне,
и в любовта на черен лебед – да загине.
Не нося ризи. Нямам роба.
Двусмислено отричам свойта голота.
Стърча на своя хълм, но не Голгота,
и пак ви казвам – аз съм дух от свобода.
Разкъсах всякакви задръжки,
чепика, да не стяга, го изух,
духа си подковах с пера и съчки –
наричам се Икар! Над всички и напук!
© Златина Георгиева All rights reserved.
Хубаво.
